Магията на Поповци

Знам хора, които по време на тоталитарния режим получаваха повече пари от доходите си. Аз не бях сред тях, защото работех много усилено и печелех минимално. В резултат на това платих цената с моето здраве.

Още помня първия ден на работа, когато майка ми ме изпрати с напътствия да бъда точна, изискваща към себе си и никога да не отказвам възложената работа! Тези качества всъщност били характерни за прусаците. Докато те успяха да завоюват мястото си в историята, аз загубих своето в институцията, където работех заради здравословни проблеми.

Тогава вярвах, че положителна промяна в живота ми ще има благоприятно влияние върху изгубеното ми здраве. И такава промяна не закъсня – получихме покана от леля Либинка, приятелка на майка ми, да посетим нея и семейството й в махала Поповци край Вакарел. Те бяха купили старата кръчма там и я преобразували в лятна къща. С тази фамилия ни свързваше три поколения приятелство; Фани и аз принадлежахме към второто поколение. Беше слънчев летен ден и нашият автомобил - Трабантът (който нежно наричахме Фюри след едноименния филм с конче главен герой) ни отведе до Поповци – една от многобройните живописни махали около Вакарел, които софиянците шеговито наричаха "Ди Юнайтед Стейтс ъф Уокъръл".

Берлин, 10 юни 2002 г.