Малкият приятел

Романът „Малкият приятел” на Дона Тарт ни отвежда на завладяващо пътуване в дълбочините на американския Юг, където детството се сблъсква с възрастния свят по един изключително страшен начин.

Всяка нова творба на Дона Тарт, призната фигура в американската литература, предизвиква интерес и очакване, тъй като тя публикува само по едно заглавие през десетилетие. Нейният втори роман „Малкият приятел” пренася читателя в безвремието на Южните щати, където под привидната спокойна атмосфера се крият мрачни тайни и неразкрити мистерии. Семейството Клийв е гордо от своята история, но има аспекти от миналото им, които никога не биват обсъждани. По време на трагичен празник деветгодишният Робин Клийв е намерен обесен на дърво в градината си. Единайсет години след това смъртта му остава неразгадана – въпреки че по времето на убийството домът бил пълен с гости, никой не успява да открие уликите за извършителя.

В малкото градче край Мисисипи сестрата на убития Робин - Хариет живее затворено сред близките си, носещи тежестта на трагедията; тя съществува във свой собствен свят изграждан от книги. Заедно с приятеля си Хийли те решават да разкрият идентичността на убиеца и да го наказват. Но началото ѝ като детска игра постепенно я повежда по опасен маршрут сред сенките и призраците в дълбокия американски Юг.
През 2002 година самата Дона Тарт описва романа като „обезпокоителна и стряскаща история за конфронтацията между детската психика и света за възрастни”, представена най-страшно... След успеха на „Тайната история” желанието ми беше да напиша произведение различно във всички отношения. Докато първата книга е показана през погледа единствено Ричардов - почти заснета с камера, целеше ми се „Малкият приятел” да звучи много повече симфонично – подобно "Война и мир". Според общоприетото мнение такъв стил писане представлява голямо предизвикателство.”
„Малкият приятел” предлага роман изпълнен с трагичен реализъм; събитията са изложени така сякаш ги виждаме насън. Въпреки че светът който Хариет опознава определено е населяван от призраци и сенки, той няма магически характер; същото важи за гневния лиричен рационализъм видим чрез гласа самата авторка. Произведението предоставя точна картина какъвто всъщност е светът – мрачен, грозен ,опасен и трудно разбираем – преминавайки през ярките цветове и неизпълними желания типични за детството . Текстът увлича със своите приказности , но ни лишава от утешителната мисъл , че всичко все пак може би е просто "игра".