Плетачката

Разказите в тази книга наподобяват димяща чаша черно кафе – топли, ароматни и способни да задействат сетивата ви. Със завидно майсторство и остра чувствителност към детайла, те предлагат интересна комбинация от ирония, трагедия и в известен смисъл мистичност. Градските истории притежават вътрешна структура, която е далеч от типичната психодрама на градския живот. От друга страна, селските разкази са леко подкопани от модерната чувствителност на героините си. Те представят игра между светлина и сянка, невъзможни любовни истории и също толкова трудни примирия. Тези повествования изследват асиметрията на човешкото съществуване – цветисти и странни сюжети за колелото на живота, което непрекъснато се движи нагоре-надолу. Всичко това е представено по един простоват начин - близо до вас като чашата с горещо кафе.

Погълнах ги без дъх заедно с достатъчно цигари.
Защото обожавам качественото кафе,
както предполагам го правите и вие.

Кръстьо Раленков

Раждането ми в града със правите улици, поетите и липовете – Стара Загора е заслуга на моите родители; но фактът че завърших езикова гимназия там вече е моя собствена победа. Решението ми да следвам литература и чужди езици ме доведе до Великотърновския университет. Преподавателят ми по английска литература Спас Николов беше човекът който ми показа как да превеждам поезия; сериозното ми ангажиране с преводи започна едва след специализацията в Абърдийнския университет. След работата си върху „марсианците“ (Крег Рейн, Кристофър Рийд), продължих със стихотворения на Шеймъс Хийни, Едуин Морган, а впоследствие се насочих към Тед Хюз, Едуин Брок, Роберт Рождественски и Владимир Висоцки... В течение на времето след дипломирането не спирах да преподавам английски език. Преди няколко години започнах да пиша свои произведения; досега имам публикувани стихосбирките „Вторникът е зелен“ (2011) и „99 лимърика с български привкус“ (2014). Сборникът разкази „Плетачката“ представлява третата ми книга. Живея в Бургас – не мога да си представя живота без морето или без любимите си внучета Кая и Камен.

Живка Иванова