Разоренията на македонските българи 1878-1903

Първият организиран въоръжен протест на българите в Македония срещу условията на Берлинския договор, който ги постави отново под османска власт и ги отдели политически от сънародниците им в свободното българско Княжество, е Кресненско-Разложкото въстание през 1878 г. След потушаването му около 40 000 души напускат родните си места и се отправят към свободна България. Бежанските потоци от македонските региони, останали под султанската власт, продължават и след това. Те стават по-интензивни след всяко революционно действие или действия на чети, а особено след нови народни повдигания като Малешевското (1895) и Горноджумайското (1902) въстание. Най-високата точка на страданията за македонските българи идва с опожаряването и разрушаването на множество населени места при жестокото потушаване на Илинденско-Преображенското въстание през лятото и есента на 1903 г., когато над 50 000 македонски българи напускат изпепелените си домове и търсят убежище в България.

С помощта на много оригинални документи и писмени източници книгата разкрива преследванията и унищоженията, които понесоха македонските българи под османска власт между 1878-1903 г., както и значителните миграционни движения към България вследствие на тези събития.