Paradise Lost

В "Загубения рай" Милтън създава епичен поетичен творба, която представя огромна и вдъхновяваща вселена, обхващаща значителни пространства от време и пространство. Въпреки това, поставяйки харизматичния Сатана и голите Адам и Ева в централната част на разказа, той изгражда дълбока човешка трагедия за Падането на човека. Творбата е написана в период, когато Милтън е бил на петдесет години – слепец, силно разочарован от Реставрацията и временно заплашван с екзекуция. Явната двусмисленост на "Загубения рай" към властта провокира интензивни дебати относно дали тя успява да 'оправдае пътищата на Бога пред хората' или разкрива жестокостта на християнството.