Вебер и Бурдийо: Подходи към интелектуалците

Отдавна автономността на изкуството и интелектуалците не е просто предимство, а все по-често се явява проблем, дори бреме за мнозина. Ако през втората половина на XIX век творци като Флобер, Бодлер, Мане и по-късно Зола са защитавали тази независимост, то сега ние, живеещи в посткомунистическата епоха, я притежаваме без усилия. Тази свобода не идва само като наследство – което често не оценяваме или заслужаваме – а почти като дар. Чрез анализа на сблъсъка между теории и практика можем да стигнем до предварителен извод: Вебер предлага мощен стимул за размисъл, но той не е наш съвременник; освен това следвеберовите концепции относно интелектуалците водят до едностранчиво разбиране на феномените и обезценяване на терминологията. Това преобразува прометеевото обещание в нарцисистичен консуматорски акт спрямо собствената си безсилност и самота.
Ивайло Знеполски