За вас лъжа, за мене истина

В един стар американски филм героят, учител по история, упрекнат от жена си, че не е способен на геройска постъпка, изкрещява: "Едни правят историята, други я преподават". Има обаче и трети - такива, които я превръщат в част от живота си, без да са нито герои, нито историци. Такъв е Димитър Стойков-Караиванов. Съдбата го е надарила с интересен живот, а той й се отблагодарява, като сяда и описва чутото и видяното през този живот. И не само през този живот, а и през живота на своите родители и деди.
Малко са хората, които са отделили толкова време на проучването на своите корени. Предците на Димитър Стойков-Караиванов са от тези, които са попаднали във вихрите на историческите процеси. Самият той не е вдигал въстания, не е участвал в чети, но е живял със знанието и гордостта чий наследник е. Нещо повече - в продължение на години е събирал зрънце по зрънце книги и документи за миналото на своя род. Така успява да събере в творбата си Иванко, д-р Рашко х. Стойчев, цар Иван Александър, пра-пра-прабаба си Кераца, султан Мурад I и през Мильо, та до днешно време и Америка. И в един момент събраното прехвърля границите на родовата история и се превръща в част от голямата история.
Тази книга поставя и редица въпроси. Един от тях е -кое от описаното има историческа стойност и кое е ненужна подробност? Може ли свиренето на хармоника по цирковете примерно да си струва труда да бъде описвано и има ли изобщо място редом с делото на героите от Априлското въстание? Според мен - има. Когато Михаил Ром прави прочутия навремето документален филм "Обикновен фашизъм", той преравя километри филмова лента, но не може да намери поне един кадър, от който да се вижда как са живели обикновените германци през 30-те години.
Историята не може да съдържа само официални събития. Тя трябва да съхранява и ежедневието - редом с великото. От тази гледна точка тази книга може би един ден ще даде на историка или на любопитния читател това, което другаде не може да бъде намерено.
Евгени Тодоров