Книга на Еклесиаста

Соломон е признат за автор на „Книга на Еклесиаста или Проповедника“ – едно от най-спорните и противоречиви произведения в Стария завет. В него се съдържат известни фрази, като: „Всичко е суета!... Каквото е било, пак ще бъде... Няма нищо ново под слънцето… Всичко си има време – време да плачеш и време да се смееш … Време да разхвърляш камъни и време да ги събираш … Време да обичаш и време да мразиш... Всички неща произлизат от пръстта и всичко ще се върне обратно там... По-добре двама отколкото един ... Който копае яма, сам ще падне в нея…”

Тези думи често чуваме или сами изговаряме. Те принадлежат на Соломон, който управлявал Иудея между 965 г. пр. Хр. и 928 г. пр. Хр., а името му вече асоциираме с мъдрост, богатство, престиж и власт. След дългогодишен опит със случващото се около него, мъдрият цар стига до парадоксалния извод: „Всичко е суета и натоварване за духа...” Тази идея оформя основата на книгата, където авторът търси начин как можем по-добре да живеем в този несигурен свят.

Изглежда сякаш той черпи знания от безбройното духовно наследство на човечеството. През вековете всяка генерация неизменно среща важните въпроси относно справянето с живота – толкова изменчив и сложен колкото може да бъде. Всеки период сблъсква хората с факта, че смъртните съществуват в свят над който нямат контрол; животът трябва да бъде живян според волята на Върховния Бог-съзидател, който решава всички земни дела.