Раздавачът на щастие

Книгата определено заслужава вниманието на читателите, подобно на творбите на Исабел Алиенде. Лаура Ескивел следва характерната за латиноамериканската литература традиция с нейната страст и интензивност, включително склонността към буквализъм и свръхестествени елементи в езика.

"Раздавачът на щастие" разказва историята за велика любов – едновременно споделена и обречена, както и за отговорностите, които носят своите последствия. Теми като миналото, смъртта и тяхното активно присъствие в настоящето са основополагаещи в сюжета. Най-вече обаче книгата акцентира върху сетивните възприятия: зрение, слух и глас; изследва как тези чувства предават послания и емоции. Сетивата генерират енергии, които "вибрират през пространството", а мислите преминават през тялото, създавайки флуиди; именно те оформят важните послания, нуждаещи се от приемник.

Важна тема в книгата е трагедията при липсата на получатели на тези послания - настъпва пропаст между желанията и думите. Главният герой – телеграфистът Хубило – символизира самият телеграф като начало на съвременната комуникация. Телеграфът изпраща безразлични съобщения само по себе си; когато обаче те станат целенасочени или контролирани, последиците идват бързо.

Историята показва наказанието на Хубило за опит да регулира свободния поток от думи и желания. Той желае да установява точна връзка между сигнали и очаквания във взаимодействието с другите хора. Въпреки че успява да приема чужди послания като свои собствени, той губи способността си да чуе близките си - детето му се задушава под натиска на неговата глухота; жената му го обича, но той не чува нейния зов точно когато трябва.

Хубило остава убеден в значението на словесната комуникация за предаване на любов та дори запазва надеждата си въпреки провалите – най-важно е да сме открити към света около нас.

Амелия Личева
(съкратено)
в-к Култура бр.44, 07.12.2001