Няколко реда. Стихове и рисунки от литературната дупка

В българския исторически, социален и политически речник неравностите символизират предизвикателства, които винаги изискват преодоляване на определени бариери. А какво да кажем за дупките? Те представляват специфичен вид неравности, асоциирани с пропадания.

Уважаеми читателю, напълно разбираемо е да изпитваш съмнения относно заглавието на тази книга, което носи в себе си загадъчност. В световната литература можем да открием произведения от подземията или мъртвите домове; философски размишления от дъното на ада и даже от отвъдния свят. Българската литературна традиция най-накрая настигна международните тенденции - имаме стихотворения родени в "литературната дупка". Обикновено в такава дупка се засаждат дървета или пък врагове потъват по време на военни конфликти (както при битката край Адрианополис, където цар Калоян пръв побеждава кръстоносците). За тези, които обичат да анализират нашето тоталитарно минало, ще припомня авторът е свързан със знаменитите "ломски ямки" – практиката за посев в специално направени малки дупчици с тор. Растителността от тях трябваше бързо да трансформира недозрелия социализъм във зрял...

Без капка ирония мога да кажа, че корените на Тодор Шопов произлизат не от временни условия за работа а от древни български територии като Тулча и други места; благодарение на членството ни в Европейския съюз те ще могат пак свободно да растат и живеят.

Поетичното явление Тодор Шопов черпи вдъхновение от научната традиция на най-старото висше учебно заведение у нас, където той преподава вече над три десетилетия. Заради това неговата поезия няма скоро да избледнее нито е просто временно явление. Значим признак за органичното й възприемане са рисунките - също извлечени от литературната "дупка", дело на талантливия Борис Драголов.

Авторът на тези няколко въведителни реда намира утеха в факта, че "литературната дупка" всъщност се свързва с неговият скромен кабинет в подземието на Ректората Софийска университет , където повече от половин век беше разположена Университетската печатница; надеждата остава тъкмо там – че тя е обезсмъртена.
София, 11 декември 2006 г.
Димитър Томов