Поетическото изкуство Т.6 / Любомир Левчев

Въведителна студия, коментар и превод от старогръцки – проф. д-р Александър Ничев.

Предговор

Аристотел, родом от Стагира (384—322 г. пр. н.е.), пристига в Атина през 336 г., на седемнайсет години, и се записва в философската школа на Платон — Академията. Там той прекарва двадесет години, свързвайки научната си дейност с институцията. Отношенията му с Платон не могат да бъдат точно определени; изглежда обаче, че разликите между тях по основни въпроси не са попречили за запазването на добрия тон и почтеност в техните отношения. Платон високо оценявал Аристотел и го наричал "умът на школата". Известната фраза „Amicus Plato, sed magis amica veritas“ произлиза от “Никомаховата етика” (I 4) на Аристотел. През 342 г. Стагиритът става учител на Александър Македонски. Когато се завръща в Атина през 335 г., той създава своя собствена философска школа — перипатетическата, която просъществува няколко века. В последния период от живота си (335—323 г.) пише редица трактати във връзка с преподавателската си работа в Ликейона (Лицея), включително произведението “За поетическото изкуство”, познато като “Поетика”. То вероятно е разположено между “Политиката” и “Реториката”.

“Поетиката” не е сред текстовете, които философът е замислил за широка аудитория; тя удовлетворява специфичните нужди на перипатетическата школа и това обяснява нейния необичаен формат и интересна съдба.