Христо Цанков-Дерижан 1888-1950 Т.2

Христо Цанков-Дерижан е един от българските творци, които полагат основите на следосвобожденската ни литература. Той е роден в Габрово през 1888 година и още като млад показва интерес към литературната дейност. Докато учи в Пловдив, редактира ученическия вестник "Ученически труд", а по-късно, като студент в София, работи за хумористичния "Порой". Под влиянието на руските демократични писатели и творчеството на народния поет Иван Вазов, Христо Цанков-Дерижан се утвърдил като автор с разбирането, че писателят трябва да бъде ангажиран с интересите на народа. През 1920 г. той става артистичен секретар и директор (1920-1923) на Народния театър; между 1932 и 1934 г. ръководи отделение по труда в Министерството на търговията и труда; освен това е главен редактор на списание "Семейство" и вестник "Земя". Неговото творчество обхваща множество жанрове - стихотворения, разкази, повести, романи и критика; той също така редактira антологии и превежда японски поети с произведението си "Пеперуди. Японска лирика" (1919) и стихотворението "Песен за камбаната" от Фридрих Шилер (1924). В своята поезия той продължава традицията на Вазов; белетристиката му включва автобиографични черти и представя социалните реалности у нас. Критическите му есета “Моите познайници” – профилиращи 16 български писатели – както и “Певецът на селото”, където разглежда живота на Цанко Церковски, подчертават неговото активно обществено чувство и осъзнатост относно съдбата на народа си.