Огледала/ Mirrors/ Miroirs. Български хайку

Смятам, че поезията е предназначена за поетите. Всеки творец сам решава дали ще създава стихотворения или ще остане на безопасно разстояние от моста между читателя и писателя. Пребиваването в света на поезията носи удовлетворение, тъй като там границите се размазват. Сред всички форми на поезия хайку изисква най-много участие от страна на читателя. Неизказаността и празните пространства между думите предлагат множество възможности за ценителя да се прояви като творец. Хайку не е просто споделено послание от автора, а покана към читателя да достигне до свое собствено разбиране. Това го отличава от другите кратки форми. В хайку обикновено са представени два образа, чието свързване понякога надхвърля интелектуалната логика; единствено интуитивното усещане може да изградили крехки мостове над тези пропасти, водещи ни към взаимовръзките във всичко.
От многобройните опити за определяне на тази форма ми харесва метафората на Р. Х. Блайт: "Хайку е врата, която изглежда затворена". Познавачът цени дълбочината зад привидната простота на тези кратки произведения и открива неизмерими хоризонти за свои собствени вдъхновения.
Людмила Балабанова