Прозрения за българите. Историография

Когато разглеждаме наследството на Раковски и Ботев, като нещо, което е било скрито от официалната историческа наука в така наречените "удобни чекмеджета", възниква основателният въпрос дали това твърдение е вярно или просто преувеличение. При проверка на фактите се оказва, че действително има основания за такова мнение. Възникват редица допълнителни въпроси: Кой извършва това форматиране? Необходимо ли е да смятаме официалната наука за анонимна? Кои са индивидите, които я контролират? На кого точно пречат тези български книжовници и революционери? И защо Раковски остава толкова непознат днес? Може би причината е свързана с архаичния му език! Вероятно обаче причините са по-дълбоки.

Необходимо е да върнем Раковски в българската култура такъв какъвто реално е, а не в интерпретацията, която желаят съвременните властимащи с оглед реализиране на своите глобализационни планове. Родолюбието и глобализацията – както материалната, така и духовната страна – могат да съществуват един до друг само благодарение на фигури като Раковски. Без подготовката на колективното съзнание на народите чрез труда му бъдещата глобализация едва ли ще успее.