Звезди под клепачите

Романът „Звезди под клепачите“ от Николай Терзийски е важен спътник в моменти на несигурност относно това дали да простим или осъдим някого. В него ще открием дълбоки истини за хората, живеещи под българското небе, за предизвикателствата по техния път, които ги водят към свобода и страст, както и за техните трудни дни, изпълнени с усилия и упоритост. Този роман става особено необходим, когато сме решили да се разделим с най-важния човек в живота си; всичко – нашата кръв, въздухът в дробовете ни и времето, което разкъсва сърцата ни наполовина – извиква: „Върни се!“. Романът на Николай Терзийски е актуален именно в този момент, за да предотврати животът ни да стане единствено пропуснатия влак към истината. Книгата носи мъдрост и изключителен талант; тя предлага надежда. Темата й обгръща времето във всички негови аспекти – най-красивото, най-страшното и едновременно с това най-щастливото измерение – любовта. Авторът успява да сътвори притча за безсмъртието като достига до основната тайна: само любовта може да дарява вечност.

Според Здравка Евтимова "Звезди под клепачите" е внимателно структурирана творба със специфична „сферична“ конструкция - отличителен белег на предишните произведения на автора. Повествованието изгражда плътни паралелни светове, които постепенно се развиват през сюжета като самостоятелни реалности. Историята завладява читателя с уникалността си.

Всеки свят в романа притежава свой собствен характер - различна предметност и логика на развитие; атмосферата им е индивидуална и богато наситена с образи.

Това което прави "Звезди под клепачите" забележителен емоционален опит e спецификaтa му - усещането за личното преживяване при преосмисляне на събитията. Борис Минков отбелязва романa сред най-добрите литературни произведения у нас напоследък.

Силвия Недкова призовава внимателно да следим развитието на Николай Терзийски , тъй като той има потенциалda se превърне в ключов автор въпреки новаторските течения в българската литература през идните десетилетия.