Козел

През 1970 година Йордан Радичков създава творбата „Козел“. Авторът споделя за своите вдъхновения: „…искам да разкрия някои от моите тайни, интересуваше ме 'примитивното'. Опитвах се да разгледам, доколкото мога, неговата вътрешна същност.“

В един момент в живота на самотния козар Йоно и неговия козел нахлуват ярки палатки. Група изследователи идва в техния район с цел да открият скални рисунки. Визии на Йоно започват да се преплитат с действителността и скоро става трудно както за читателя, така и за героя да различават фантазиите от реалността. Нещо древно започва да зрее в душите на героите и напомня за себе си.

„Човешката душа е подобна на планината. В нея расте всякакъв вид трева, летят мухи от всевъзможен род, а в храсталаците се крият най-различни странности. Цял живот ти е нужен, за да надникнеш поне малко в тайните на планината; цял живот трябваш ти, за да опознаеш дори една малка част от сенчестите долини на собствената си душа. Визия ще премине там без следа зад себе си; ще зърнеш черта тук-там без знание какво я е оставило. Човек рядко осмелява смело брадвата си и навлиза във своята собствена душа с намерение да реже и прокарва пътеки. Затова не бива да ни учудва фактът, че много пътеки са обрасли и спят скрити под тревата; много трънливи растения са поникнали и мрак царува по усойните места.“