Сартр. Между битието и нищото

Жан Пол Сартр (1905-1980) е значима личност в философията на ХХ век. Той е единодушно признат за най-влиятелния представител на екзистенциализма и вдъхновява множество поколения мислители. Чрез бурния си личен живот той практически демонстрира основните си идеи, а същевременно вплита сложни концепции в своите пиеси и романи, които притежават високи художествени качества.

През 1964 година му е присъдена Нобелова награда за принос към литературата, но Сартр решава да откаже отличието с цел да не повлияе на развитието си като творец и философ. Той вярва, че човекът е осъден на свобода и носи постоянна отговорност за своята същност и случките около него.

Идеите му трайно променят разбирането за основни термини в социологията, феноменологията и постколониалната теория, предоставяйки нови перспективи за интерпретацията на литературата и изкуството.