Разрушаването на Дрезден 1945

„Ако някой е загубил способността да плаче, той отново я е открил по време на разрушаването на Дрезден“, отбелязва германският писател Герхард Хауптман относно съюзническите бомбардировки в града на 13 и 14 февруари 1945 г. Кърт Вонегът, който е бил свидетел на опустошението като военнопленник там, описва в произведението си „Кланица-5“: „Дрезден сега наподобяваше повърхността на Луната – само камъни“.

Ужасите в Дрезден представляват най-кръвопролитното единично събитие в историята на Европа. За кратко време са убити до сто хиляди души или дори повече, много от които изгорени живи. Бомбардировката довежда до почти пълното унищожаване на града, известен преди това като „Флоренция на Елба“, а заедно с него загиват безброй архитектурни и културни наследства.

Историята за разоряването на Дрезден разказва английският историк Дейвид Ървинг. С изключителна прецизност и ангажираност към обективността той анализира предисторията и причините за нападението, възпроизвеждайки стъпка по стъпка трите удара, нанесени от британските и американските бомбардери върху саксонската столица през 14-часов период. Той проучва последствията от тази бомбена офанзива. За целта разглежда десетки хиляди документи от архивите във Великобритания, САЩ и Германия; интервюира множество участници в атаката от съюзническите сили; както и търси оцелели жители на Дрезден и хора оказали помощ при справянето с последиците след бомбардировките - получавайки ценни свидетелства за ужаса преживян в града. Резултатът е вероятно най-подробната и правдоподобна книга относно трагедията сполетяла Дрезден.