Краят на века. Политически спомени на един не-политик

Политически спомени на един човек, далеч от политиката

„Всеки век има своето си средновековие“ – отбелязал е Станислав Йежи Лец. Нашият, през двадесетия век, продължи почти половин столетие. А краят му ни се стори като ново начало. Не съм сигурен обаче дали осъзнахме какво точно възкръсва...

Основната причина да завърша тези свои политически размисли в края на века е настъпването на радикално различен период: политическото сякаш изчезна и вместо него се появи месианство. Излязоха напред цар, генерал и много малки спасители, всеки от които твърдеше, че „не е като останалите“. И ние ги избирахме.

В новия век аз вече не участвам активно в политика; станах просто част от избирателната маса. В последно време обаче дори не ми се гласува.

Разбирам промяната не само като смяна на лицата, а по-скоро като трансформация на модела. Освен това считам въпроса „Какво трябва да направим?“ за много по-значим отколкото „Кой носи вината?“. За жалост никой не задава въпросът „Какво трябва да направим?“ – нито сега, нито преди десетилетия. И така вървим към някаква форма на демокрация, представена чрез заплашително повдигнат юмрук. Продължаваме напред и към следващото възраждане, което вероятно ще бъде документирано от друг…