Изящното изкуство на критиката

Хенри Джеймс, известен като един от най-великите писатели в световната литература, също така се смята за един от най-прозорливите и смели критици на съвремието си. Между критиката и романистичната му работа е имало постоянно взаимодействие, а тези две области са останали неразривно свързани в неговото творчество.

Роден през 1843 г. в Ню Йорк и прекарал по-голямата част от живота си в Англия, където умира през 1916 г., Хенри Джеймс е оставил зад себе си значително творческо наследство – двадесет и един романа (между които шедьоври като „Портрет на една дама”, „Крилете на гълъбицата”, „Посланиците” и „Позлатената купа”), множество новели и разкази, пътеписи, автобиографии, критически текстове, писма и бележки. Българските читатели познават някои от неговите художествени произведения; обаче този сборник предлага за първи път на български език майсторството му в критиката. В него са включени основните литературни теоретични есета на Джеймс с особено внимание към знаковото "Изкуството на белетристиката", както и серия от критически портрети на автори, които той е уважавал или познавал лично – стилно написаните есета за Ш.-О. дьо Сент-Бьов, Матю Арнолд, Иван Тургенев, Робърт Луис Стивънсън Гюстав Флобер сред другите. Завършекът на тома представлява предговорите му към романите "Родърик Хъдсън" и "Портрет на една дама", предоставящи поглед върху вероятно най-амбициозния проект по отношение на собственото му творчество – осемнайсетте предговора написани специално за Нюйоркското издание на произведенията му. Тези предговори служат като ярък пример за забележителната аналитична способност на Хенри Джеймс относно собствената си художествена продукция; те демонстрират творческия диалог между ролята му като критик и автор.