Чекмо 2

Човекът, който е на ръба на България, не може да съществува без нея, тъй като тя му предоставя илюзорна сигурност – познатото, колкото и трудно да бъде понякога. От другата страна обаче има човек, който може да живее без България, защото я носи в душата си. Но това не е онази България, която вижда с очите си – през погледа на някой, опитал света извън родината – а тази, която въображението му успява да изгради. Докато тази красива и идеализирана представа за България остава в него, той би могъл да се намира навсякъде по земята; дори извън нея.

Така ти казвах, Йонко: най-трудната част вече е зад гърба ти. Напуснал си затворените улички и криволичещите пътища към никъде и вече се движиш по глобалните магистрали. Само от теб зависи каква ще бъде скоростта ти и накъде ще те отведат стъпките; никой няма власт над теб! Светът принадлежи на теб – спечелил си го и можеш да използваш неговите безкрайни възможности в контекста на всички онези българи – познати или непознати – които остават отвъд пропастта.

Тези хора все още не осъзнават наличието на друг свят освен този, в който са принудени да живеят. Разбираш ли? На теб ти е много по-лесно да мечтаеш за бъдещето, да продължаваш напред и да постигаш целите си. Защото имаш свободата да го правиш.