Капка, изпреварила дъжд

Книгата е структурирана в три основни части, които са свързани чрез една заключителна Безкрайна поема. Тази поема започва още във втората книга на авторката и продължава да се развива и тук.

Първият цикъл, озаглавен Непрогледна светлина, служи като ориентация в жизненото пространство. Вторият цикъл - Плачеща райска ябълка - носи заглавия с имена на месеци и сезони и предлага перспектива за времето или може би дори задълбочено наблюдение върху неговите следи – понякога радостно, а друг път романтично - през годишните промени у нас. Третият цикъл - Космическа прашинка - има най-философски характер. В него се изследва смисъла на живота, който често бива открит именно чрез опровергаването на очевидното и преходността на безкрайната му същност. А финалната "Безкрайна поема" ни напомня, че "светът е новосъздадена картина, силен със своето незавършеност". И точно тази незавършеност потвърдява нашето битие.
Кристин Димитрова

"Произходът ми предоставя стабилност и ме кара да забелязвам детайли, които остават невидими за хората от градската среда. От друга страна обаче изпитвам желание да избягам от привязаността към конкретното място и ограниченията на времевия период, в който живея физически. Стремя се към космополитизъм. Опитвайки се да намеря баланс между тези два стремежа, човек може да почувства себе си като капка вода преди дъжда – капка останала след бурята."
Диана Саватева