Писма от Пенчо Славейков до Мара Белчева

Разкриването на вътрешния свят на двама влюбени е предизвикателство, което става почти невъзможно, когато става дума за личности с духовна величина като Пенчо Славейков и Мара Белчева. Те са две значими фигури в историята на българската литература и видни интелектуалци, посветили се на задачата да повишат българската култура до нови върхове.

В настоящото луксозно издание „Писма от Пенчо Славейков до Мара Белчева“ са включени множество писма с най-ранна дата 1903 г. и последна – 1911 г., непосредствено преди кончината на Славейков. Запазен е оригиналният стил на известния поет, като единствените изменения касаят съвременните граматични правила. В бележките под линия са добавени пропуснати части от предходните два тома, които допълват някои писма. В края на книгата читателят ще намери допълнителни кореспонденции, които целят да представят по-подробно определени моменти и събития.

Кореспонденцията на Пенчо Славейков попада в периода с най-висока творческа продуктивност за него. През това време той публикува сборника с лирически миниатюри „Сън за щастие“ (1906 г.), новото издание на „Епически песни“ (1907 г.), антологията „На острова на блажените“ (1910 г.) и шедьовъра си „Кървава песен“, макар че не е завършен; малко преди смъртта му той получава номинация за Нобелова награда от Алфред Йенсен.

Читателят, който разглежда това безценно наследство от писма, неминуемо ще усети, че тази интензивна творческа дейност едва ли би могла да се осъществи без неговата любима и партньорка в поезията – Мара Белчева.