Изворчето на Дядо Благо. Басни

Басните са били публикувани за пръв път в изданието "Братство", намиращо се в Севлиево, между 1925 и 1937 година.

Стоян Русев, известен с творческия си псевдоним Дядо Благо, е роден през 1864 г. в село Заберново, разположено в Странджа планина, община Малко Търново. Той посвещава живота си на учителството и проявява интерес към фолклора – събира и записва над хиляда приказки, басни, пословици и предания.

Творчеството му представлява чиста извора от дълбочините на народната традиция и памет. То черпи вдъхновение от бездната на народната мъдрост и затова произведенията му излъчват доброта, благост и любов. Неговата работа носи важни послания за бъдещите поколения.

Русев е един от основателите на българската детска литература след Освобождението и е признат като класик в жанра на детските гатанки. През 1928 година той става член-основател на Дружеството на детските писатели у нас. В периода между 1925 и 1938 година активно следва учението на Петър Дънов (известен още като Беинса Дуно).