За какво мисли човек

Руско-украинският конфликт донесе на Украйна огромно страдание и коренно промени живота на всички украинци. Всичко, което преди е било важно за нас - нашите мечти и чувства, сега изглежда незначително и безполезно. Страната ни се изправя пред основния въпрос за своето съществуване: ще продължи ли да бъде Украйна или не? Ще успеем ли да запазим живота си в защита на независимостта си, или руският враг ще унищожи нас, нашите деца и внуци, както и родината ни? В контекста на любовта написах книгата "За какво мисли човек", която е предназначена за българските читатели. Тя включва трогателен разказ за обикновения българин Стефан Кърнов от Поморие.

Васил Габор

Отдалеч, сякаш от дълбокото минало, изплуват забравени звуци, които започват да тревожат душата ти и те връщат към спомени за хората, които си познавал и обичал. Отново попадаш в детството си – светло и чисто; потапяш се в топлината му докато слушаш познатите звуци отвън. Чуваш как денят започва и завършва; гласовете на родителите си, съседите ти; песните на птиците; шепота на дъжда; квакането на жабите.

из "Сградата на самотния човек"

Като че ли духът му все още скита по света подгонван от вятъра. Но поетът няма причина да бърза – той внимателно наблюдава всичко около себе си и притежава знание за дървета, растения, птици и животни; възприема звуковете като Божий дар с радост подобна тази у примитивен човек. И когато запее със своя неповторим глас оставя следа дълбоко в душата...

из "Самотната къща с хряна"