Уханието на цветя в нощта

Лейла Слимани (1981) е френска авторка и журналистка с марокански корени. Тя печели наградата Гонкур през 2016 г. за романа си „Нежна песен”, ставайки едва 12-та жена, удостоена с това отличие в повече от сто годишната история на наградата, наред с известни писателки като Маргьорит Дюрас и Симон дьо Бовоар. Наградата тя посвещава на родителите си.

Слимани е родена в Рабат, Мароко, а на 17 години се премества в Париж, където учи политически науки и медийни изследвания. След дипломирането си работи като журналист за списание Jeune Afrique. През 2014 г. публикува дебютния си роман "Dans Le Jardin де l'ogres", последван две години по-късно от психологическия трилър „Нежна песен” (Chanson Douce). Книгата бързо набира популярност и продава над 76 хиляди копия само за три месеца преди да спечели Гонкур.

„Нежна песен“ разказва ужасяваща история за перфектната бавачка, която убива двете деца под нейна грижа; сюжетът е вдъхновен от реален случай – доминиканската гледачка, осъдена през 2012 г. за двойното убийство на две деца. Самата Слимани коментира как идеята да платиш някому да обича твоите деца я интригува; това създава сложни взаимоотношения между тях - страхувайки се да не загубят любовта на собствените си деца към чужд човек.

След успешните й произведения Лейла Слимани приема ново предизвикателство: пише книга след престой в стара митница във Венеция – “Пунта дела Догана”. Въпреки че предпочита усамотението при писането, предложението от издателя я привлича и решава да опише преживяванията си там.

В тишината на изложбени зали тя позволява емоциите и спомените около определени творби да я завладеят; така изгражда връзка между изкуството и литературата и прави задълбочено самонаблюдение относно своя произход — културният конфликт между Франция и Мароко оказват влияние върху нейната работа. Спомня си миналото с интензивното ухание на жасмин — цветето символизиращо детството й — както и семейството й.

Текстът носи голяма стойност както по съдържание, така и по форма— той потвърджава таланта на Лейла Слимани.
Фредерик Бегбеде описва книгата като най-добрата сред всичките ù произведения до момента: тя успява да постигне лекота в стиловете своеобразие чрез искреност; сякаш именно тогава Лейла става истински писател.

„Ароматът на цветя през нощта“ представлява интелигентност, интензивност και сила— химн за свободата и литературното творчество."