Мостове на неизреченото. Стихове

"Никой не знае колко дълго е пътувала пътечката, за да достигне своята височина."

Вероятно единствено авторката осъзнава колко много е изминала нейният път, за да ни подари своето вдъхновяващо, красиво и добротворно творчество. Нейната поезия обединява цялостен свят и живот. Променливият цикъл на годините се разкрива пред нас в една богата палитра от топли цветове, изпълнена с динамика и постоянство. С умение в поетичното си майсторство, авторката рисува удивителни картини от детството и родния край – топлия полъх на началото, зреещото семенце и дървото, което възниква от космическите усилия; след това то нежно се развива през вечните и мимолетни сезони. Тук съществуват недовършени пътища - спуснати от мечтите, прокарани между изгрева и залеза; тънки и боси маршрути, които примамват далеч надалече само за да преминат през неизменните трансформации."
Антоанета Николова, поетеса член на СБП и Световната хайку асоциация (WHA, Tokyo)