Самодивски очи

През средата на четиридесетте години на XIV век Царство България достига своя връх. Властта на българския цар, който е самодържец, обхваща територии от Карпатите на север до Ахтопол, Станимака и Мелник на юг; от Черно море на изток до Пирот и Ниш на запад – общо над 150 000 квадратни километра. Стопанството, икономиката, търговията и културата в страната процъфтяват.

По това време цар Йоан Александър е един от най-влиятелните монарси в Европа. Семейството му е многобройно и изглежда, че властта на българските владетели с благородния произход от Асеневци, Тертеровци и Шишмановци е предназначена да продължи през вековете. Никой не подозира дори за миг, че краят им наближава – смъртта и конниците Апокалипсиса идват със своите остри саби да унищожат всичко българско и християнско; мракът ще покрие народа ни под черното си воалче.

Тази история разказва петият исторически роман на Младенов, посветен паметта на цар Йоан Асен IV и цар Михаил Асен, които загиват геройски в битки срещу османците в защита на България.