История на Византийската империя. Период на Македонската династия (867–1057)

Третият том на незаменимата „История на Византийската империя“ от акад. Фьодор Успенски разглежда управлението на Македонската династия, започвайки с нейния основател Василий I Македонец и преминавайки през властването на Василий II, известен с прозвището Българоубиец, до края на династията след царуването на неговите две възрастни сестри, които назначават свои фаворити за управляващи.

Този период е изключително важен не само за империята, но също така оказва влияние върху отношенията между Западната и Източната църква. През него се води битка за духовно господство над славянските народи, която довежда до разрив между двете църковни власти, особено по времето когато патриарх Фотий е начело. Тогава се осъществява и значителната просветителска мисия, поверена от него на свети братя Кирил и Методий. От този период произлизат както прогонването на техните ученици от Великоморавия – територия, която впоследствие изчезва от картата – така и топлото посрещане в България при цар Симеон; фигура представена от акад. Успенски като един от най-значимите и просветени владетели в историята.

Историкът със своето страстно проучване и отличителен стил разкрива малко известни факти относно царуването на Македонската династия, пътуванията на братята Кирил и Методий, преследванията срещу техните последователи, борбата на цар Самуил за независимостта на България пред лицето й византийско подчинение и… едно слабо познато събитие около датата 3 март през IX век (по-точно 870 г.), което поставя България в централна роля във вземания конфликт между Константинопол и Рим относно доминирането в църковната власт.