Потомството на Чосър. Англоезична поезия XIV–XXI век

Антологията обхваща широка времева и пространствена рамка. Тя започва от възникването на съвременния английски език и неговата литературна значимост през XIV век с творчеството на Джефри Чосър, достигайки до произведения на съвременни поети. Географският й обхват се простира не само в Англия, но и в Уелс, Шотландия, Ирландия, както и в Америка и Австралия. Въпреки широкото си покритие, е очевидно, че много важни автори и техните произведения ще останат извън избора; постигането на изчерпателност в такова начинание изглежда почти невъзможно дори при най-добро намерение. По-значимо е да се обсъди дали е оправдано свързването на различни национални традиции под един общ знаменател. Безспорно всяка от тях има тенденция към индивидуализация и самоопределение, но всички те произлизат от общ корен – като разклонено дърво. Соковете, които текат от корена нагоре към клоните са идентични. Взаимодействията между влиянията са многопосочни; алюзиите образуват сложна мрежа от връзки помежду им. Ритмите и интонациите преминават свободно между културите, за да запазят дълбоко вътрешно единство сред разнообразието на непрестанно развиващите се форми. Понякога определянето принадлежността на даден поет към конкретна националност може да бъде предизвикателство: например Т. С. Елиът и Силвия Плат завинаги остават свързани със САЩ след миграцията си там от Англия; подобно така У. Х. Одън и Том Гън преминават обратно към американската сцена от Англия.

Всички включени автори тук принадлежат към една свръхнационална сфера - тази на Чосъровия език; все пак всеки поет носи уникален глас.

Александър Шурбанов