Хората на платформа номер 5

"„Хората на платформа номер 5“ от Клеър Пули – роман за влаковете в нашия живот.

Всеки човек носи маска на любезност, но никой не е такъв, какъвто изглежда. Истинската същност на персонажите от платформа пет ще бъде разкрита слой по слой, а читателят ще се срещне и със собствената си истина.

Този роман наподобява сцена с падащи завеси, които бавно или внезапно се повдигат, като предизвикват смях до сълзи или обратното. Разказва история за надеждата — една надежда, която може да изчезне в тишината.

Правилата на Йона при пътуване с градския транспорт:

1. Трябва да имаш цел към която да пътуваш;
2. Никога не говори с непознати във влака;
3. Не яж гореща храна поради миризмата;
4. Никога не отдавай мястото си освен на: (а) бременна жена (б) възрастен или немощен човек (в) само ако Йона ти каже да станеш;
5. Винаги бъди подготвен за всякакви ситуации.

„Хората на платформа пет“ представя седем живота в един вагон (винаги номер 3) по линията към „Уотърлу“, Лондон.

В съдбоносния „Ден на Гроздето", четирима мълчаливи пътници са принудени да заговорят след като проблемно грозде запушва гърлото на един от тях, нарушавайки първото правило на Йона.

Както спиците около ос - така и тези човешки съдби започват да взаимодействат помежду си почти насила в началото.

Историята постепенно разглежда стереотипите през очите на всеки герой и техните възприятия за другите; след което ги разбива напълно. Какво можем всъщност да знаем за някого само от външността му или начина му на общуване? Какво разбираме ние сами без истински поглед в дълбините му?

Седем души между четиринадесет и шестдесет и пет години с обичайни житейски проблеми – семейни, професионални и ежедневни – отправят поглед към читателя като огледало, което показва неговия образ.

Историите могат спокойно да бъдат отделни книги; но след онова първо проговаряне между непознатите нишката вече е хвърлена — медийната звезда Йона и „момичето“ от осемдесетте и деветдесетте години започват своето плетене — оформяйки своята мрежа около болките както свои самички така и чуждите страдания. Често спасителят има нужда най-много именно от помощ; хората зад бронята често крият раните си."