В света на ръкописите

В епохата на средновековните ръкописи

След иновацията на Гутенберг през 1454 г. и развитието на печатната индустрия, издаването на книга стана възможно в хиляди абсолютно идентични копия за относително ниска цена. С появата на Интернет милионният тираж се утвърди като нещо обичайно. В контекста на това всеки византийски и славянски ръкопис остава уникален артефакт (уникум), тъй като няма друг, който да му бъде напълно подобен. Както при всички редки предмети, ръчнописаните книги са с висока стойност. От съвременна перспектива те могат да бъдат определени като луксозни изделия; например, една голяма пергаментна книга (с размери около 30 х 40 см) от приблизително 400 страници е струвала между 14 и 26 златни монети. Преписвачите Григорий и Йоан от X век, работещи за архиепископа Арета, оценили труда си по преписване на един ръкопис на цена от 6 византийски номизми; ако сравним това с годишния наем за магазин в централната част на Константинопол – 38 номизми – можем да получим представа за ценността дори и само до такъв вид произведение, което не е било предназначено за императора или патриарха (Целикас, 1985).

По време на Средновековието колкото по-богато украсена била една книга с декоративни детайли и иллюстрации, толкова повече увеличавала своята стойност. Това изисквало не само участието на писците - които често нямали квалификацията да бъдат калиграфи - но също така работа от страна на декоратори и миниатюристи. Завършеният ръкопис можел да бъде притежание или закупен единствено от много влиятелни личности в социалната йерархия по онова време (например Псалтирът от Лондон в Британската библиотека под номер АМ. Мз. 19352 датирован около 1066 г., създаден в Студийския манастир в Константинопол).