Концерт за жаби и оркестър в ми бемол мажор

Ние сме част от този свят и живеем в него. И разбираемо е, че бихме искали да го преобразим според нашите идеалистични представи и желания. Въпреки това, в този свят съществуват риби, птици, зайци, патета и много други животни. Не можем да забравим и жабите. Както знаем от Йордан Радичков, жабата е мрачно същество. Ето защо:

• Ако светът внезапно стане добър и справедлив, ако се превърне в празнична новогодишна елха с уют около себе си, то това би означавало, че ние – хората – сме го променили.
• Обратно – ако всичко се трансформира в безкраен тъмносин океан с игриви вълни над Арарат, то значи рибите и морските обитатели са извършили тази промяна по свой вкус за един идеален свят.
• Щъркелите биха могли да оформят света като безкрайно лазурно небе и да летят свободно из него както нощем мечтаят.
• Но ако сутрин се събудим с усещането за хлъзгаво мочурливо място покрито със зелена тръстика до ушите ни и околността бъде обвита във гнила мъгла с неприятна миризма (от разложени водорасли), тогава трябва да приемем реалността: затънали сме до гуша в блатото на живота - идеалния свят на жабите.

И определено имаме достатъчно от тях!
От омагьосани принцеси!

В настоящия роман включвам идеи и цитати от две интересни философски произведения: „Homo spiritualis“ на проф. Георги Каприев и „Увод в дзен будизма“ на доктор Дайсецу Судзуки. Професорът все още не ме е замерял със снежни топки поради липса на сняг; а относително далеч ми стои доктор Судзуки. Това обаче не ми пречи да благодаря искрено на всички природни стихии, особено на споменатите европейски и далекоизточни циклони.

Ето така!