Пъпна връв. Есеистика

„Кaк изкристализира в съзнанието на един автор идея за названието на негова книга? Би могло да бъде - най-лесно, заглавието на някоя творба от книгата - най-силната, най-интригуващата, най-въздействащата... Би могло да бъде свързано с литературния жанр, с външната форма на представяне - стихове, есета, разкази...
За мен най-доброто, най-вярното название идва от общото между творбите, от смисъла и посланието, което носят. От това как и защо са написани.
Моите истории - кратки или малко по-дълги, винаги са дълбоко лични - изстрадани, изболедувани, политнали от възторг, осмислени... Затова бих ги нарекла - живяни... Доста години - около двадесет и пет, може би и повече.
А доколко ПЪПНАТА ВРЪВ е в самата същност на живота - от раждането ни на Земята, през порастването и развитието, през осъзнаването и осмислянето - всяка наша мисъл, всяка наша постъпка е закодирана в нея. Само от всеки от нас зависи, само всеки от нас е отговорен ще я изтъни ли до скъсване, дали направо ще я среже и захвърли като излишна и ненужна, ще я пази ли като зеницата на очите си през всичките свои отредени дни... Аз лично избирам последното.
И още - надявам се, вярвам, че все повече хора ще разтварят сърцата и душите си, ще откриват и осмислят свпщта мяра като ЧОВЕЦИ чрез Искреност, Съпричастност, Добротворство... А Пъпната връв ще бъде един от главните стожери по житейския Път...
За всеки един от нас.”

- от авторката