Безсъдбовност

"На света няма лудост, която да не можем да понесем естествено и съм убеден, че щастието ме дебне по пътя ми като неизменна примка. Все пак, там край комините, в миговете на страдание имаше нещо, което можеше да се нарече щастие. Всички се интересуват само от превратностите и „ужасите“, но за мен именно това преживяване остава най-запомнящо се. Да, ще го споделя следващия път, ако някой ме запита."

„Безсъдбовност“ е най-популярният роман на унгарския автор Имре Кертес. Тази първа част от неговата трилогия относно Холокоста получава Нобелова награда за литература през 2002 година и излиза за пръв път през 1975 г., след като е била забранена от комунистическия режим в Унгария.

Сюжетът проследява живота на едно момче в преходния период към възрастността му, което един ден попада на влак за Аушвиц. С чувство на отчуждение то наблюдава околния свят – ужасите в лагерите и постепенното падение на духа около себе си.

Въпреки че Кертес оспорва идеята романът да бъде считан за автобиографичен (тъй като той самият е бил депортиран в смъртни лагери на 14 години), той насочва вниманието към концепцията “мрачният капан на линейността”.

“…Имре Кертес проучва как можем да продължим да живеем и мислим индивидуално във време, когато подчинението ни пред социалните сили става все по-абсолютно. [Той] защитава крехкия опит на индивида срещу варварските произволи на историята.”