Библиотеката на Осман Пазвантоглу във Видин. Каталогът на библиотеката (1837-1887)

Настоящото проучване разглежда размера на фонда и тематичното многообразие от литература в библиотеката, основана през 1802–1803 г. във Видин от Осман Пазвантоглу (1758–1807). Основен източник за информацията е оригиналният каталог. Библиотеката произлиза от личната колекция на баща му – еничарския ага Йомер бин Пасбан-заде (убит през 1788 г.), към която са добавени дарения от над 115 лица. През 1848–1849 г. се създава Видинската вакъфска библиотека, която по-късно става обществена градска библиотека с цел да удовлетвори нуждите на местното мюсюлманско население в областта на четенето и образованието. Тази институция остава известна като Библиотеката на Осман Пазвантоглу в съзнанието на хората. В началото на 1888 г., две трети от нейните книги са предадени на османската държава и преместени в библиотеката „Беязът“ в Истанбул. Проучването включва също така 696 тома ръкописни и старопечатни произведения, които остават запазени в Националната библиотека в София, сред които има европейски издания и творби от основателя на турската печатница Ибрахим Мютеферрика (починал през 1747 г.). Задачата пред днешните и бъдещите учени от България, Турция и други страни е да разкрият напълно фондацията на тази библиотека, основана от активна личност във Видин. Изследването предлага насоки и идеи за постигане на тази цел.

***
Трудовият опит на проф.д-р Стоянка Кендерова е свързан с отдела "Ориенталски сбирки" при Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, където постъпва след завършване на висше образование по специалността „Турска филология“ със вторична специализация „Френски език” в СУ “Св.Климент Охридски”. Работата й включва обработка и научно описание както архивни документи, така и ръкописни книги написани auf osmanoturski i арабски език. За подобряване уменията си тя преминава интензивен курс по арабски език през 1974 година в института "Бургиба" в Тунис; практическият опит получава чрез работа с арабски ръкописи библиотеки Багдад and Mosul през 1976-та година . През1986г защитава докторска дисертация под заглавие "Сведения ал-Идриси о Балканах і их источники" Института по изтокознание към Академия науките Русия Санкт Петербург(днес Институт за ориентални ръкописи) Специализирала се е централния Скиллитър университет для османистичными исследованиями Кеймбридж(1991) а также Университетского кафедра филологии Арабская секция Madrid (2002). Отначало преподавайки османотурский язык Department of Turkology University Strasbourg where she defended her dissertation on the topic: “Biblioth?ques et livres musulmans dans les territoires balkaniques de l’Empire ottoman: Le cas de Samokov XVIIIe – premi?re moiti? du XIXe si?cle". От1995години работи като хоноруван преподавател османотурской дипломатики катедра тюркологии алтайстики Sumen's university Научните интереси обхват кодикология история географическая литературная исторической медициной истории библиотеки Османа империи