Българските разломи

Тази книга представлява личен разказ, насочен към всеки размислящ индивид в България, който се интересува от съдбата на родината си.

Основната тема разглежда основните аспекти на българския социален, политически и културен живот. Твърди се, че основни елементи са абстрактният егалитаризъм и стремежът към равновесие; именно те налагат разрушаването на всякакви авторитети и установени редове. Традиция става само унищожението на всичко с традиционна форма. Подкрепяната полукултура и отсъствието на селективност водят до масов популизъм с наклонности към антидържавност, авторитаризъм и тоталитаризъм. По същество непродуктивен, популизмът служи като двигател за постоянния стремеж към освобождение от отговорността да бъдеш част от имперска периферия.

Дебатът относно учредяването на Българската екзархия може да бъде видян като генерална репетиция за установяване на тази структура. Премиерата му настъпва през Учредителното събрание през 1879 г., а създадената матрица оказва влияние дори днес. Опитите за „реформи“ по-скоро приличат на поправки или повреди в подструктури; те не променят функционирането на системата. Оттук произтича официализирането историческото мислене с всички негови преувеличения спрямо едни идеи и „забравяне“ или изопачаване на други факти, събития или личности.

Изводът не трябва да се тълкува като исторически фатализъм – сто и петдесет години не са значителен период. Има възможност – не за разбиване, а за умно, внимателно и продуктивно преформатиране на матрицата.