Естествен и изкуствен интелект

Сергей Герджиков е професор, който преподава философия на науката във Философския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Той е автор на 17 монографии в областта на философията и е публикувал стотици статии, изследвания и доклади. Освен това, той има книги и антологии по теми като философия на науката, източна философия и дзен, в качеството си на съставител, преводач и редактор.

Настоящата книга разглежда концепцията за естествения и изкуствения интелект (AI). Какво представлява естественият интелект? Какви са теориите за неговото изчисление? Какви ограничения има AI и какви рискове произтичат от смесването между виртуални фикции и реалност? Естествената интелигентност произлиза от самата същност на живота с неговите ментални проявления; затова тя не може да бъде симулирана извън този контекст. Границите на AI определят границите на компютърните способности. Всяка жива форма притежава уникална интелигентност чрез своята структура, функции, ментални форми и поведение. Процесът на живот е самоцелеви: целта му е да се запази чрез борба срещу ентропията. Формите при AI са артефакти – неживи алгоритми за обработка данни. Те нямат собствена менталност или връзка с реалността; следователно грешат, не разбират истинските значения и създават фиктивни представи или халюцинации. Няма как да се слеем с изкуствения интелект: той остава нежив and виртуален. Реалният свят е този, в който раждаме се, живеем до края си – невъзможно е да преживяваме раждането или смъртта си във виртуално пространство.