Особености на гръцкия език в периода IV-VI век по епиграфски данни от България

Езиковите характеристики на гръцките надписи от IV–VI век, намерени на територията на съвременна България, илюстрират общите тенденции в късното койне, установени чрез епиграфските материали от различни региони на империята. Проучването обхваща периода на Късната античност, когато се осъществява преходът към средногръцкия (византийския) език в развитието на гръцкия и настъпва утвърдителният процес по разпространение на новата християнска религия. В изследването се разглежда взаимовръзката между тези два явления - как езиковите аспекти са свързани с християнизацията в тракийската област под властта на Източната Римска империя. Епиграфските паметници предоставят ценна информация за говоримото ниво на гръцки език; след I век единственият литературен източник остава Новият завет. Те служат като основен ресурс относно имената на ранните християнски епископи, йерархичната структура в клира и конфликтите между ариани и православни през IV век върху днешните български земи. Особено внимание е отделено както на употребата на специфична християнска лексика и антропонимии, така и за символиката, формулите и акламациите типични за стилистиката и визуалния вид при късноантичните надписи.

Албена Мирчева-Жечкова завършила класическа филология, след което започнала да преподава старогръцки език в НГДЕК „Св. Константин-Кирил Философ“ а впоследствие – във СУ „Св. Климент Охридски“. Темата ѝ за докторската дисертация носи заглавие „Особености на гръцкия език в периода IV–VI век по епиграфски данни от България“. В момента тя работи като доцент в катедра „Общо, индоевропейско и балканско езикознание“ във Факултета по славянски филологии και води лекции по общо语言ознание及 палеобалканистики。Научната ѝ работа включва предимно изследвания върху старогръцкия язък，тракийското наследство和 палеобалканските языци；автор是 книгата《Увод в палеобалканистиката》(2017)。