Вълча Богородица

Не желаех да се връщам нито към социализма, нито към ранната демокрация. Времето обаче има свойството да не ни позволява просто да затворим врата след себе си. Историите остават на прага, чакали с години; те стават все по-плътни и тежки, и въпреки опитите ми да ги отложа, небитието не успя да ги изтрие или разпилее. Те се случват в определени времеви периоди със свои особености и все още са твърде близо до нас – дишат зад гърба ни и изглеждат абсурдно великолепни. Как би могла съвременната млада жена да повярва, че заради връзка с човек от капиталистическата среда ще бъде заплашена с изключване от университета и комсомола? Че това ще доведе до горчивина не само в нейния живот, но и в живота на всичките й близки? Или как Пушкин, сто петдесет години след смъртта си, стана част от рекламна кампания за перестройката в Европа? И как новите руснаци пристигнаха у нас точно при началото на демократичните промени... С две думи: главният герой в тази книга е времето - независимо дали говорим за календарното време, историческото или нощното. "Вълчата Богородица" задава основния тон - онова състояние на душевен мрак, което продължава да обгръща нашите души; а единственото средство срещу него остава известна доза ирония.