Приключенията на диалектиката

Морис Мерло-Понти е една от онези личности в интелектуалната сфера на Франция, които трудно могат да бъдат поставени в определени рамки или концептуални модели. Осъзнавайки значението на задълбоченото разглеждане на проблемите в световната история, той се стреми да го реализира с максимална точност в своите творби.

В своята работа, Мерло-Понти изследва темата за необходимостта от диалектическо мислене – класовата борба и терора; търси истинската интерсубективност и историческата логика дори сред сложността на сталинисткия режим.

В "Приключенията на диалектиката" той се връща към идеи от "Хуманизъм и терор", не само за да ги анализира критично, но също така и за да ги опровергае и предложи нова концептуална структура.

Авторът детайлно описва повтарящите се механизми при революционните процеси. Основният аспект на всяка революция е нейното убеждение в собствената абсолютност. Не е случайно, че много революции губят своя смисъл след установяването на режима, който те самите са предизвикали - убедени във възхода си, те престават да бъдат това, което са били по време на движението си. Революциите представляват истини единствено докато са активни.

Разликата между постигнатото и желаното през времето на събитията остава огромна и бъдещето изглежда потиснато.

Мерло-Понти надхвърля правдоподобните заблуди и лъжливите надежди присъщи за диалектиката обгърната от идеология.