Приключенията на диалектиката

Морис Мерло-Понти е една от онези фигури във френското интелектуално пространство, които много трудно биха могли да бъдат вместени в каквито и да е рамки, концептуални схеми, още по-малко мисловни шаблони и етикети... Прозрял огромното значение от вникване в проблемите на световната история, той се стреми максимално точно да го осъществи в своите произведения.

Мерло-Понти анализира проблематиката, свързана с необходимостта от диалектическа мисъл - класовата борба, терора, той търси автентичната интерсубективност и историческия разум в дълбините на сталинската империя.

В "Приключенията на диалектиката" Мерло-Понти се връща към твърдения от "Хуманизъм и терор" , не за друго, а за да ги подложи на безпощадна критика, да ги опровергае и построи съвсем различна концептуална схема.

Мерло-Понти подробно очертава повтарящите се механизми на революционните събития. Същността на дадена революция се състои в убедеността й в свойта абсолютност. Съвсем не е случайно, че всички извършени революции не успяват, когато се установи един режим, поради който са се извършвали, убедени в своята абсолютност, революциите престават да бъдат онова, което са били в движение. Революциите са истини
единствено в движение.

Огромна е дистанцията между постигнатото и желаното в процеса на събитията и задушеното бъдеще.

Мерло-Понти преминава отвъд правдоподобните илюзии и льжливите надежди на диалектиката, потопена в идеология.