Реторика към Александър

Съчинението "Реторика към Александър", което обикновено се смята за написано от Аристотел, но вероятно е дело на неговия ученик Анаксимен, е вторият най-значим реторически трактат в гръцката античност след основополагающата "Реторика" на Аристотел. Основният фокус на "Реторика към Александър" са практическите средства за убеждаване – аргументи, знаци, мнения и други подобни аспекти. Важно е да се отбележи стиловото внимание в текста, което само по себе си може да направи речта убедителна или поне приемлива за аудиторията. Това произведение представлява фиктивно писмо до цар Александър Македонски, чийто учител бил именно Аристотел.

По същество “Реторика към Александър” служи като източник с правила за създаване на текстове независимо от техния адресат и не предлага интерпретации на вече съществуващи речи или стихотворения от известни оратори и поети – както прави например трактатът “За възвишеното” на Лонгин. Следователно псевдо-Аристотеловото произведение има стойност само по себе си или във връзка с напълно различни текстове, а не задължително спрямо гръцките или римските оратори, чиито творби все още не са широко преведени на български.

Преводът извършен от Георги Гочев продължава добрата традиция в превода на старогръцката реторика и философия, утвърдена през годините от учени като Александър Балабанов и Георги Батаклиев. Под вещото ръководство на научния редактор доц. д-р Николай Гочев "Реторика към Александър" става достояние на българската публика като ценен наръчник по реторика с подходящи коментари и индекси.