Соломон и мъдростта на вековете

Цар Соломон, който е син на цар Давид, е третият монарх на евреите. Временният му период на управление (около 967-928 г. пр. Хр.) се счита за време на най-висш разцвет за Израел. Известно е, че той бил умел дипломат, строител и търговец, успял да трансформира земеделската територия, наследена от баща си, в мощна и икономически напреднала държава.

Много информация за него идва от Библията; по-късно му се приписват авторствата на няколко книги като „Еклесиаст“, „Песен на песните“ и „Притчи Соломонови“.

Соломон остава запомнен основно с мъдростта си при вземане на съдебни решения и проницателния си разум. Освен това построил величествен храм - известен още като Първия юдейски храм - който просъществувал почти пет века до средата на 6-ти век пр.Хр., когато бил разрушен и опожарен от вавилонския цар Навуходоносор II.

Според легендите цар Соломон имал способността да разбира животинските езици, контролирал природните стихии, а демоните от подземния свят му носели ценни дарове и безпрекословно му се подчинявали. Тези способности придобивал благодарение на специален печат или пръстен с надпис "и това ще мине" от вътрешната страна – философският смисъл насочва към преходността на всичко материално.

В народното творчество често срещаме образа на Соломон като символ за справедливост, интелигентност и мъдрост. Притчите свързани с неговото име преминават през вековете независимо от религиозните или етническите различия и оставят трайна следа в културата множество цивилизации. Неговите учения продължават да бъдат актуални дори днес.