1876. За робското в робството и свободата в разлома

Основната задача на тази книга е да разгледа въстанието от 1876 година не през призмата на неговите успехи и радости, нито чрез паденията и поражението, както често е било правено досега. Вместо това, акцентът пада върху вътрешното психично изживяване на свободата – способността да носиш отговорност за свободата на другите и най-важното – умението да разбереш психичния статус на своя народ.

Тук стигаме до основния проблем – робството, чието преодоляване представлява самата същност на свободата. През последните сто четиридесет години след 1876 г. сме натрупали значителна литература - научни трудове, исторически книги, мемоари, архивни документи и художествени произведения; обаче относно въстанието като психологически феномен с фокус върху личностите и колективното тяло почти няма нищо освен остарели клишета.

Историците безусловно са определили Априлското въстание като кулминация в нашия национално-освободителен процес. Но дали това би било така?

Без освобождаващата руско-турска война вероятно то нямаше да бъде оценявано по този начин. Биха се случили други възстания и със сигурност биха имало нови конфликти.

Но ако има нещо, което напълно недвусмислено не би могло да се осъществи без Априлското въстание, то е избухването на духа му. В световната история съществуват много по-мащабни восстания с далеч по-сериозни резултати; обаче малко са случаите, когато духът е толкова висок (особено при условие че оръжията били сравнително примитивни а противникът - световна империя). Това е било осъзнато не само от поколенията след него, но дори от съвременниците му, които рядко могат да бъдат напълно обективни. „Историята рядко предлага пример за такава самонадеяност близка до лудост” – пише Вазов в „Под игото”, макар че в думите му прозира не само една от най-точните предположения за извънредността на събитието но и метафора за метафизичното в него.