Молитва към човека. Антология

С Георги Братанов ни свързваше единствено любовта към литературата. Никога не сме обсъждали други теми, освен поезия. Преди почти 50 години, около 1970 - 1971 г., основахме литературен клуб в Софийския университет между Юридическия факултет и Българска филология. Аз бях от Плевен, а той от Ямбол. Постепенно се сближихме през географската ширина на България. Спомням си, че той беше един от главните инициатори на клуба, защото бързо покани и другите ямболски творци – Димитър Кралев, който пък водеше Яръмов и Димитър Вълев; също така доведе Недялко Вълев – човек с разумна натура, но потопен в поезията. Прекарахме около две години в този омагьосан свят на стиховете, което включваше срещи с Далчев и други известни личности.

В определен момент Гошо спря да идва на нашите събирания. Чух слухове за проблемите му със зрението. За краткия период след това обаче успя да изгради значителна репутация сред поетичната общност.

Както вече споменах, съдбата ме отведе в Ямбол и веднъж го видях да върви по улица "Раковска". От едната страна държеше жена си, а от другата - детето си; беше напълно слепец. Тогава вече бе утвърден поет и при първата ми реакция помислих за него като за „Ямболският Омир“. Сега открито заявявам това пред всички вас. Макар да е загубил зрението си, душата му продължаваше да вижда до момента когато тя сама напусна този свят. Ямболският Омир остава най-значимият поет на Ямбол и градът действително заслужава да бъде запознат с неговото творчество още веднъж — както всъщност трябва да направят всички населени места!
Стефан Личев