Езиков триптих

Книгата „Езиков триптих“, с която Славе Гьоргьо Димоски се представя пред българската публика, е по същество една продължаваща мистична творба за произхода на света и човека от космическата утроба. Темата й за космогонията напомня на произведенията на Милтън, дю Бартас и нашия Светослав Миларов. Въпреки това, в духа на постмодернизма, тя черпи вдъхновение от разнообразие от източници от различни краища на света. В началото виждаме всепораждащото яйце на Брахма, което постепенно прелива в библейския образ на Словото. Различими библейски фигури изплуват от неразчленените вихри на сътворението и по-нататък в текста, но те трудно успяват да придобият индивидуални очертания сред бушуващата вселенска материя и скоро пак потъват в нейния тъмен огън. Светът стремително преминава към битие, но продължава да бъде във вечен хаос. Противоречивото начало на човешкия живот търси опора под краката си, само че там цари безредие. За миг светлината след своето раждане тутакси угасва. Актът на съзидание и разрушение се преплитат в единно движение като танца на Шива.

Славе Гьоргьо Димоски владее магията на поетичното слово и умее да ни завладее с него, потапяйки ни в собствените му разтърсващи мечти. Такъв вид поезия мисля липсва у нас или поне е крайно недостатъчна – нехарактерна за нашето време. Поезията трябва смело да навлезе във философските дълбини на битието и да се опита да осмисли нашето съществуване с епически мащаб. Книгата „Езиков триптих“ предлага именно такова творчество чрез допълнителните стихотворения „Каин“ и „Анабазис“, сякаш за да запълни собствения вакуум у нас. Тази поезия говори със разбираем универсален език посредством световните религии, обогатена с балканската чувствителност и непремереност."