Старобългарското изкуство

Текстът съдържа 58 платна и 83 илюстрации.

Едно от основополагающите изследвания на Богдан Филов е публикувано едновременно на немски, английски (1919), френски (1922) и български език (1924). Това произведение е признато от научната общност за културно значимо и представлява важен аспект от познавателната база на цивилизацията.

Богдан Димитров Филов (1883-1945) е известен български археолог, историк по изкуствата и политически деец. От 1 май 1906 г. той започва работа в Народния археологически музей в София. Обучава се по археология, музейно дело и нумизматика в Бон, Париж и Рим между 1907–1909 г. Той поставя основите на систематичните археологически разкопки в България с първоначалните проекти в Хисаря през 1909–1910 г.

Между 1910 и 1920 година става първият българин директор на Народния археологически музей. През 1912 г., той провежда първите проучвания на античния град Кабиле близо до Ямбол. По време на войните между 1912-1913 и 1915-1918 осъществява три дълги научни пътувания из Източна Тракия, Беломорието, Вардарска Македония и Поморавието, където спасява културни паметници като води подробни дневници.

По време на Първата световна война във Вардарска Македония работи съвместно с германски археолози и специалисти по изкуства за изучаване на местните културни забележителности. Лятото на 1918 г., организира разкопките при Требенишкия некропол край Охридското езеро. Освен това извършва разкопки в софийските църкви „Св.София” (от 1910 до 1912), „Св.Георги” (през години: 1915,1932) както й обектът Боянската църква (1920). В последствие проучва тракийския могилен некропол край селото Дуванлий до Пловдив между години19729–1931 , а също така куполните гробници при Мезек около Свиленград(1931–1933).

Филов е основателят και пръв директор на Българския археологически институт (1920–1940); членува в Управителния съвет БАИ(1940-1944), председателства Българската академия науките между годините(1937-1944).