Данаил Крапчев - първопроходецът

Въпреки всичко, Крапчев успява да създаде вестник, който мнозина наричат „българския Таймс“ – издание с високо качество, сериозна и професионална насоченост. Нещо повече, той е успешен и привлекателен за широката публика.

Книгата, която държите в ръцете си, ще разкрие част от тайната зад този успех. Авторките Ирина Александрова и внучката на Данаил Крапчев Невена Маринова са избрали интересна форма на повествование: многогласието. В текста се включват гласовете на съвременници, колеги и наследници. Сред тях ще чуете дори самия директор на „Зора“. Стилът му е ясен и стегнат, без излишества; мислите му са логични и увлекателни. Някои статии остават актуални до днешния ден.

„.../ През 30-те години „Зора" бе истинска европейска медия. Дори към края на XX век впечатляваше със своята информационна плътност. Новината беше ясно отделена от коментара; фактите бяха разграничени от личните мнения по един категоричен начин, който ние като студенти така и не усвоихме напълно. Като споменавам "новина", не визирам маловажните теми или провинциализма, които по-късно завладяха медиите у нас – при това в контекста на един народ с голямо любопитство относно света около него. Напротив - във вестника на Крапчев светът беше представен пълнократно и разнообразно чрез кореспонденти от Лондон, Париж, Рим, Берлин и Женева. Спомням си как попаднах даже на дописка за смъртта на известния испански тореадор Игнасио Санчес Мехиас – вдъхновение за Гарсия Лорка при написването на една величествена елегия.“

Бойко Василев