Данаил Крапчев - първопроходецът

"/.../ и въпреки всичко Крапчев прави това, което други ще нарекат „българския Таймс" - качествен, сериозен, професионален и, колкото и да Ви се струва странно, успешен и масов вестник.

Книгата, която държите в ръцете си, ще Ви разкрие част от тайната на това чудо. Авторката Ирина Александрова и внучката на Данаил Крапчев Невена Маринова са избрали интересен подход: многогласието. В текста имат думата съвременници, колеги, потомци. Сред тях ще чуете и гласа на самия директор на „Зора". Неговият стегнат, лапидарен, изчистен от излишества слог предава удивително логична и интересна мисъл. Някои статии са актуални и днес."

*

„/.../ „Зора" от 30-те си бе направо европейска класа. Дори в края на XX в. информационната му плътност впечатляваше. Новината - отделена от коментара, фактът - от мнението; и то по такъв категоричен начин, който ние, тогавашните студенти, май така и не усвоихме. Като казвам „новина", нямам предвид дребнотемието и провинциализма, в които бързо-бързо набутахме медиите на един от най-любознателните народи на Балканите. Напротив, в Крапче-вия вестник светът съществуваше пълноценно и пъстро, с кореспонденти в Лондон, Париж, Рим, Берлин, Женева. Спомням си как открих даже дописка за смъртта на прочутия испански тореадор Игнасио Санчес Мехиас, вдъхновил Гарсия Лорка за една велика елегия."

Бойко Василев