Memento Mori. Избрани епитафии

Човекът идва и си отива, като на този свят сме само временно гости. Въпреки това, след нас може да не остане спомен, затова е важно да оставим знак за себе си – такъв, който да ни дари с безсмъртие. Ако не чрез делата си, поне чрез трайността на камъка, върху който ще изсечем последното си послание.

Епитафията като литературна форма съществува вече над две хиляди и петстотин години. Тя е важен аспект от подготовката за отвъдното и осъзнаването на смъртта; древната потребност да оставим следа зад себе си – знак, напомнящ за нашето съществуване. Именно там – на гроба – литературата и смъртта често се преплитат завинаги.

„Memento mori. Избрани епитафии“ включва най-забележителните примери на епитафии през вековете, написани от някои от най-талантливите умове в историята на човечеството. Освен тях са представени интересни надгробни надписи и употребата на жанра като силно сатирично средство за критика. Всички тези произведения очертават предсмъртния завещателен контекст и оформят цялостната представа за отношението към смъртта у великите личности.

Трябва да имаме по-голямо доверие в неизменните факти - например смъртта и данъците.
Даниел Дефо

Завещавам всичките си имущества на жена ми при условие тя да се омъжи повторно. Така ще има поне един човек, който ще скърби по мен.
Хайнрих Хайне

Нормалната смърт настъпва тогава, когато я получиш без намесата на лекар.
Марк Твен

Има много по-тревожни ситуации от самата смърт. Например опитвали ли сте да прекарате вечер с продавач на застраховки?
Уди Алън