Тринайсет. Капан за мисли

Миражът възниква от жажда в пустинята, сред пясъчните дюни на изразите. Поставете следобеда върху вятъра, идващ от музея на безчувствената памет.

Когато изгубиш посоката си, градината се изпълва с пчели и цветя. Започвай своя път – той те очаква. Намерете възела и след това го разрежете.

Словото остава неизказано; до моето дясно рамо бърза планина, а тихият ромон на ручей звучи зад мен.

Времето е сянка на момиче. Ние ще намерим далечно пристанище.

(Всеки ред носи емоцията на един от тринадесетте.)